Умея да пиша,

доказвал съм го боже.

Мога да правя нещо,

което не всеки може.

Да заключите правилно,

би било безценно,

че това да умееш да пишеш

не е нещо просто и обикновено.

Мига да описваш

от живота прозрачен,

секунда, задрямал

в него вторачен.

Да виждаш в хората

същността им, дори без да намигнат.

На какво са способни,

до къде са готови да стигнат.

Любовта им да откриеш,

страховете,

или безразличието,

в което всеки крещи,

не ровете!

Промених се и пак

избрах

да не бъда глупак,

не се наиграх

да смятам и чакам демек,

в огледалото виждам

вече друг човек.

Объркан човек

и не разбира.

Човек, който не вярва,

че има секира.

Дано винаги помня,

че мога да пиша,

дано душата ми волно

винаги диша.

Така ще разкажа

във точния час,

или ако щеш един ден.

За страха, болката,

отчаянието и вярата в нас,

за надеждата, любовта,

и капана, на който сме в плен.